
Ячо Иванов Кабаивански
псевдоним Марко Поло
роден е на 15 януари 1907 г. в град Пловдив
умира на 1 септември 1955 г. при автомобилна катастрофа край Ихтиман на 48 години
Завършва гимназия в родния си град и ветеринарна медицина в София. Работил е като ветеринарен лекар в Созопол и към Рибната борса на Бургас. Определят го като колоритна и особено харизматична личност. В кръщелното си свидетелство той е записан Яким Иванов. Но намира за твърде обикновено и неатрактивно името си и като човек с много фантазия и артистичност си измисля друго – фамилията Кабаивански, като слага едно турско “каба” отпред и “ски” по полски. Така името звучи вече по-интересно. Наред с преките си задължения като ветеринарен лекар, Кабаивански започва да пише.
Кулинарна библиография на Ячо Кабаивански :
Година | Заглавие | направление |
1935 | “ Риба. С над 100 рецепти за готвене на риба ” | към книгата |
1939 | “ Сирене, кашкавал и масло от овче мляко ” | Търси се |
1940 | “ Сиренарство. Ръководство по сиренарския занаят ” | към книгата |
1954 | “ Делфинът, черноморската акула и мидата като източници на хранителни продукти, промишлени стоки и фураж ” | към книгата |
1954 | Технология на месните и рибните консерви | Търси се |
Значителен е и броят на научните му статии в периодичния печат по проблемите на Черно море. По-късно Ячо Кабаивански навлиза и в дебрите на художествената литература, но с псевдонима Марко Поло. Първите си творби – кратки разкази, печата във в. “Бургаска поща”. 1943 г. излиза първата му книга “Това е положението. Повест из живота на черноморските рибари”, издадена в Бургас. Корицата е оформена от художника Борис Ангелушев. Книгата е населена с рибари, капитани на моторни лодки, със силни мъже, които се борят с морската стихия да изхранят семействата си. Авторът е убедителен в разказа си, защото познава трудния рибарски живот, пристанището на Бургас, рибното тържище. Пред читателя оживява времето, когато в Черно море се е ловял калкан, рибарските кошове са се пълнили с паламуд, зарган, кефал, сафрид, скумрия. Действието се развива между Созопол, Черноморец (Св. Никола) и Бургас. Живял сред своите герои, Кабаивански познава психологията на рибарите и остро откликва на социалните им проблеми. Разкрива взаимоотношенията между моряците и собствениците на корабчетата. Описва трудната борба за хляб. Рисува вълнуващи природни картини, непознатото ни вече някогашно девствено Черноморско крайбрежие. Рибарите са постоянни гости в неговата къща, звънят дори в 3 часа през нощта, за да оставят току-що уловената прясна риба за своя любимец бай Ячо. По време на Втората световна война семейството на Кабаивански се преселва в София. След края й Ячо Кабаивански е назначен за комисар по продоволствието.
Дъщеря Райна Кабаиванска и син Атанас Кабаивански.