Българската православна църква отбелязва паметта на Св. свщмчк Игнатий Богоносец
Ето как трябва да изглежда трапезата на Игнажден
Игнажден е един от големите и известни християнски празници, на който православната църква почита паметта на Свети Игнатий Богоносец. Той е приеман за един от най-добрите сред учениците на апостол Йоан Богослов и е наричан така, защото е носел Бог в сърцето си.
Според християнския календар, празникът се отбелязва всяка година на 20 декември, като изключение правят годините, в които денят се пада в неделя – тогава той се отбелязва на предходния 19 декември.
В зависимост от това в кой край на България се намирате, ще срещнете най-различни имена, с които е познат Игнажден. Някои от тях, използвани и до днес са: Идинажден, Идинак, Игнатьовден, Полазовден, Полаз или Млада година.
Освен множеството традиции, обичаи, легенди и поверия, които крие в себе си този магичен ден, на него имен ден празнуват и някои популярни български имена като: Игнат, Искрен, Искра, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Светослав, Светла и други.
Традиции и поверия, свързани с Игнажден
Както сме казвали и в други наши статии вярата и традициите са били този пламък, който е крепял, поддържал и пазил българския народ през векове и трудности. Смятало се е, че на Игнажден са започнали родилните мъки на Богородица с нейния син Христос. Именно поради тази причина, периодът между този Игнажден и Коледа се е наричал „мъчници“ или „мръсни дни“. Поверие гласи, че ако сте жена, която планира бременност, не трябва да работите на този християнски празник.
С настъпването на Игнажден започва цикълът от магичните, традиционни Коледни и Новогодишни празници, които носят в себе си много светлина и вяра в доброто. Още от миналото се е вярвало, че именно този период е преходът от старата към новата, предстояща година. Този ден е свързван с вярата за късмет, добро и благополучие в семейството.
Едно от най-разпространените и познати вярвания е, че по това кой пръв прекрачи прага на къщата ни на този ден, по него се предвещава каква ще бъде цялата година. Затова и в някои краища на България денят се нарича именно Полазник. Вярва се, че ако първият гост в дома е добър човек, то през цялата година в къщата ще цари успех и благоденствие, както и обратното.
В миналото щом посетителят прекрачи прага не е трябвало да влиза с празни ръце, а да носи в себе си наръч от съчки. С една от тях е трябвало да разрови жарта на огнището със символика, че това действие ще донесе плодородие в земята и нов живот в къщата. В деня на Игнажден стопанинът на къщата отива в гората и избира бъдника, който ще гори цяла вечер в огнището на предстоящата Бъдни вечер.
Други интересни поверия, свързани с Игнажден биват:
- Ако времето на този ден е мрачно и облачно кошерите ще изобилстват, а реколтата ще е богата. Но ако времето е ясно, през април месец ще има засушаване;
- На хубаво е ако на Игнажден и Коледа вали сняг. Ако пък вали дъжд, април месец ще бъде плодороден и дъждовен;
- През този ден не трябва да се изнася нищо от дома, защото така ще се изнесе берекетът и късметът на къщата. Също така не се дава назаем нищо, както и нищо не бива да се иска;
- На Игнажден, по време на хранене, никой не бива да става от масата, също така не се шие и не се плете, защото в противен случай кокошките няма да мътят;
- Друго известно повери гласи, че каквото е времето през дните в периода от 20 до 31 декември, такива ще бъдат и предстоящите дванадесет месеца от новата година. Конкретно 20 декември пък бил показателен и определял какво ще бъде времето през предстоящия месец януари.
Празничната трапеза на Игнажден
Както всеки български празник, така и на Игнажден, трапезата е основен и обединяващ елемент, който събира около себе си цялото семейство. Вечерта преди Игнажден е била позната като първата Кадена вечер и на нея се приготвят, и консумират само постни храни. Интересно е, че на трапезата присъстват орехи и сурово жито, като на хляба и житото се запалва свещ. Най-старият член на семейството трябва да прекади трапезата с тамян.
На празничната трапеза на Игнажден също трябва да има само постни ястия. Въпреки, че трапезата е постна, тя може да бъде много разнообразна и на нея присъстват любими ястия като жито, ошав, орехи, боб, зеле, лук, туршия, картофи, булгур, питка с мая, кравайчета и други.
Интересно нещо при приготвянето на тестените изделия е, че първото парченце от тестото се е отделяло и сушило, за да се използва в бъдеще като лек. Вярвало се е, че то е лековито и е помагало при стомашни болки, както и бодежи в сърцето. Традициите повеляват, че е задължително на трапезата да присъстват пита, колаци и кравайчета със сусам.
Основните ястия, подходящи за Игнажден, са най-разнообразни. Някои от традиционните рецепти, които се приготвят на този ден са любимият най-вече в родопския край картофен пататник, както и боб с картофи, боб плакия, пълнени патладжани, кисело зеле с боб и други.
Финални думи
Игнажден е един най-големите български празници, който се свързва с доброто, с благоденствието и с късмета. Той ни напомня, че трябва да внимаваме кой допускаме в дома си и че по първия гост, прекрачил прага на дома, народът е гадаел каква ще бъде предстоящата година и какво ще донесе тя.
Важно е да продължаваме да почитаме древните български празници, традиции и обичаи. Трябва да ги съхраним и предаваме на нашите деца и внуци, за да запазим древния български дух. Празниците имат за цел да обединяват семейството, да носят вяра и надежда за доброто. Има ли нещо по-свято и по-хубаво от това?