Въведение Богородично
Църковните празници са много, но един от най-почитаните е Въведение Богородично. Според Библията родителите на тригодишната Мария – Ана и Йоаким я завели в Йерусалимски храм на този ден и я отдали в служба на Бога. Книгата разказва, че малката Мария сама изкачила всички стъпала и застанала пред дверите. Първосвещеникът я въвел в Отроковицата в Светая Светих – място, до което само той има достъп и Мария постъпила на служба у Бога. Родителите ѝ се върнали в Назарет след като пренесли дарове на църквата и от своя страна благословени. Мария останала да се учи в храма. Тук имало в отделно помещение и други млади девойки, както и вдовици – всички посветени да служат на Бог. Към тях скоро се присъединила и майката на Дева Мария – Св. Ана след като овдовяла. Но и нейният път не бил дълъг, защото и тя скоро починала.
Пречиста и отдадена, Мария била строго възпитавана под надзора на възрастните и благочестиви девойки. Тя се трудела всеотдайно и непрестанно четяла Светото писание и се молела.
Дева Мария достигнала възрастта, на която девиците, възпитавани при храма, се връщали в светския свят и се омъжвали. Свещениците решили, че и Мария така ще стори. Но тя отказала и разкрила сърцето си, че искала да посвети себе си само на Бог и да не встъпва в брак. Тогава свещениците я сгодили за престария Йосиф по внушение на Светия дух, който я уважавал и зачитал предназначението ѝ да стане Божията майка.
Поверия
На този ден народът е гадаел какво ще бъде през следващата година. Ако се случи денят да е топъл и слънчев, зимата щяла да бъде люта, лятото – сухо, а реколтата – слаба. Обратното – ако на този ден вяли сняг или дъжд – то годината ще е богата, лятото – дъждовно, а зимата снежна. Ако пък времето било облачно, зимата щяла да бъде мека.
Друго поверие, което се изпълнява в някои части на България, е “стрижба”. На този ден кръстникът отрязва косата на 5-6 годишно момче и го благославя.
Ден на християнското семейство
На този ден християнската църква чества Деня на християнското семейство. Българската църква го отбелязва от 1947 година. На този ден има обичай децата да се водят в църквата, където да се причастят, водени от родителите или учителите си. Денят е специален за цялото семейство, защото то е най-малката социална единица и голяма част от времето на хората минава в семейството, което трябва да е здраво и задружно, за да се справя с несгодите житейски. Силното семейство се основава на способността на съпрузите да търпят, прощават и обичат. Затова ѝ семейството е благословено от Бога. Затова и този ден е посветен на него. За да напомня, че е голяма родителска отговорност да възпитава децата в православна вяра, да ги насочи по пътя, по който да вървят.
Трапезата
Денят на християнското семейство е специален празник по време на Рождествените пости, затова на този ден е позволено трапезата да празнична като се позволяват определени храни от животински произход.
Вечерта на 21.11. се събира семейството – майка, баща и деца, а в някои краища на България и баби, и дядовци, а на трапезата задължително има домашна питка, налива се червено вино и се слага вкусна постна манджа. Разрешено е да се ползва олио, мед, да се сготви риба. На децата е разрешено да се дадат лакомства, а възрастните седят, радват се на децата, хвалят ги и си хортуват.
След края на празничната вечеря всички отиват да си легнат, а трапезата се остава така, както е била – не се раздига, защото се вярва, че Дева Мария ще дойде да хапне от семейната вечеря и ще благослови дома.
Ето няколко предложения от старата българска кухня:
Развързва се китка аспержи и се поставя въ дълбока купа или тенджера съ студена вода, да се измиятъ добре; тогава се привързватъ леко съ лико и се подрѣзва съ ножче долния край на стръкчетата. Китката се пуща въ тенджерата съ вряща подсолена вода (да се покрие китката) и се вари около 1/2 часъ, ако сѫ млади аспержитѣ, а цѣлъ часъ, ако сѫ по-едри. Изваждаме ги, сварени тъй на снопче, тѣ не се прекършватъ, слагаме ги въ чиния да се отцедятъ, а още по-добре надъ чиста бѣла салфетка, която ще поеме ненуждната вода. Отдѣлно приготовляваме и насипваме въ сосиерата следващия сосъ:
Въ малка тенджерка слагаме 4 лъжици дървено масло (зехтин), добавяме 3 супени лъжици брашно, да се получи бѣла запръжка, загасяваме съ останалата при варенето на аспержитѣ солена, силно ароматизирана вода. Друга соль не е нуждна. Придаваме обикновена гѫстота за сосъ и го поднасяме топълъ. За да се подържа равномѣрно топълъ, малката тенджерка обикновено слагаме въ тиганъ съ топла вода, не направо надъ машината и отвреме на време бъркаме съ дървена лъжица.
ПЪЛНЕНИ ЧЕРВЕНИ ДОМАТИ НИ ФУРНА
Избираме зрѣли, сочни, червени домати, кржгли като ябълки. Разрязваме ги по срѣдата съ ножъ, тъй че получаваме отъ всѣка две половини. Съ ножче ги издълбаваме, но не много дълбоко и ги нареждаме едно до друго върху намаслена и насипана леко съ галета разлата тавичка. Въ всѣка домата се слага пълнежъ, приготвенъ отъ 2—3 глави лукъ, ситно сдребненъ и изпърженъ въ дървено масло или олио (1 чаша), издълбаната домата, нарѣзана на ситно, китка магданозъ и една шепа сварени малки гѫби, сѫщо ситничко нарѣзани. Следъ като се напълнятъ доматитѣ, посипва се цѣлата тавичка съ пресѣта галета, слага се соль и черъ пиперъ и се пече на фурната да не остане чорбаливъ сосъ, а да остане на масло. За да се сложи равномѣрно на всѣкѫде галета, най-добре е да се пресѣе презъ цедачка надъ самата тавичка. Подава се съвършено студено.
Нѣкѫде слагатъ въ тая гостба скалидки чесънъ, та става по-пикантна, обаче като по-силна миризма, ще убие несравнимо по-тънкия дъхъ на гѫбитѣ.
3/4 килограма лукъ се обѣлва, измива и нарѣзва съ остро ножче, колкото е възможно по-ситно. Слага се въ дълбока купа, посолява се и добре поизмачква съ рѫка, добавя се черъ пиперъ, скълцанъ и пресѣтъ, китка копъръ и китка гйозумъ, сѫщо съвършено ситно сдребнени и то само листенца, не стеблото, като по-твърдо. Накрай се добавя 1/4 (една водна чаша) пазарджишки оризъ, добре очистенъ и измитъ и 1/4 кгр. (сѣщо една водна чаша) дървено масло. Всичката тая смѣсь добре се обърква и всичко въ нея е сурово.
Избиратъ се крехки лозови листа, като особено се обърне внимание да не сж пръскани. Измиватъ се първо съ студена вода и се пустнатъ въ единъ пръстъ вряща вода въ тенджерата, да се попарятъ. Самата водица се запазва за доливане, тя е много ароматична. Въ дъното на тенджерата слагаме едно малко вѣнче отъ лозови филизи и върху него поставяме единъ салкъмъ, срѣдно голѣмъ, ягорида. Сармитѣ увиваме внимателно; тѣ трѣбва да иматъ правоѫгълна форма и по никой начинъ да не бѫдатъ голѣми. Добрата домакиня вие дребни сарми, това е правило. Гостбата се затулва съ чиния и никога не ври на силенъ огънь, тя само си къкри. Когато лозовия листъ уври и водата се привърши, оттегляме тенджерата и вадимъ сармигѣ чакъ когато се охладятъ и напоятъ. Тогава ги нареждаме симетрично въ голѣма чиния и изстискваме отгоре лимоновъ сокъ. Тия сърми, въ които всичко се слага сурово, сѫ извънредно вкусни и леки, гѣ се считатъ тракийски специалитетъ.
Единъ кгр. кестени се сваряватъ, обѣлвагь и прекарватъ презъ цедачка, за да се получи пюре, добавя се захарь на пудра и ако е нуждно, кафяна чаша вода. Смѣсьта се омѣсва много добре съ рѫка, прави се на крокети (продълговата форма прѫчици), които се овардалятъ въ пресѣта галета и се пържатъ златисто въ дървено масло или олио. Тия крокети сѫ любимо детско сладко.
Печена или варена на пара тиква се прекарва презъ цедачка, добавя се, ако е нуждно, малко счукана пресѣта галета и се прави на топки, които се овардалятъ въ галета и се пущатъ да се изпържатъ златисто въ врящо дървено масло или олио. Още топли се посипватъ съ захарь пудра или кристална захарь и сѫ много приятни. За да се убие миризмата на тиква, необходимо е да се прибави ваниловъ прахъ или да се настърже портокалова или лимонова кора въ смѣсьта.
Рецептите са взети от книгата на д-р Анна Хаканова, “Постни и вегетариански ястия” – книгиздадена през 1939 година и част от кампанията на Кулинарна колекция “Готварница” за запазване на българските кулинарни традиции.
Можете да закупите фототипното издание от 2019 на книгата от ТУК.
Авторна на статията: Валентин Попов