Какво да сложим на празничната трапеза за Никулден?
Българските традиции, празници и обичаи винаги са били едно от нещата, които обединяват семейството и близките хора около трапезата. Един от най-големите български и християнски празници, които честваме всяка година на 6 декември е Никулден или денят, в който почитаме Св. Николай Чудотворец.
Има множество легенди и вярвания за появата на този празник. Една от тях, според народните вярвания е, че когато шестимата братя светци си разделяли целия свят, на единия от тях – Николай се паднало да притежава всички води, да води корабите, да спира бурните ветрове в морето и да ходи по вода. Друго поверие разказва, че когато светецът бил в открито море, бил заловен от страшна буря. На дъното на лодката му се открила голяма дупка, през която започнало да навлиза вода. Светецът бръкнал във водата, извадил един шаран и запушил дупката с него. Така успял да спаси себе си и всички, които били на борда.
Именно поради тази причина, шаранът е символ на Никулден. В българския народен календар този ден заема и друго важно място – подсказвал е на хората, че от него започва същинската зима. Вярва се, че от дългата бяла брада на Свети Никола капели първите снежинки. Освен всичко останало Никулден е ден на рибарите, банкерите, моряците и пътешествениците. На него празнуват имен ден Никола, Николай, Николина, Никол, Кольо, Николина и други, които носят сходни български имена.
Традицията повелява на Никулденската трапеза да присъства риба, най-вече шаран. Важно е рибата да бъде прясно уловена и задължително да бъде с люспи. Когато домакинята я почиства, трябва да внимава да не падат от люспите на земята, защото това вещае появата на неприятности. Ако някой пък настъпи люспите – това вещае болест. Рибата също така трябва да бъде сготвена цяла, защото ако се разкъса, това ще разкъса късметът на семейството.
Народната традиция повелява всички ястия да бъдат осветени в църква или вкъщи. На този празничен ден по традиция на гости се канят кумове, съседи и роднини. Най-старият в семейството прекадява трапезата, а след това разчупва хляба високо над масата, което има символика да вдигне житата за бъдещата реколта.
Какво да сложим на празничната трапеза за Никулден?
Има много рецепти за приготвяне на шаран, но една от най-традиционните е тази за никулденски рибник. Рибникът представлява пълнен шаран с ориз, лук, стафиди и ядки, изпечен в тесто. Домакинята приготвя и обреден хляб във формата на риба, от който се раздава и на съседите. На този ден жените приготвят никулденски краваи, наричани още Боговица или Богов хляб. За празничната трапеза на Никулден се приготвя и рибен курбан.
Трапезата не бива да се вдига през целия ден, това е така, за да могат да се нахранят и починалите наши близки и да ни пазят. Друг народен обичай гласи, че не бива да изхвърляме костите на никулденския шаран, а трябва да ги закопаем в земята, изгорим или пуснем в реката, за да се опази и умножи семейното благополучие и плодородието. Едно време теменната кост на рибата се е запазвала, след което се е пришивала в шапките на децата, за да ги пази от уроки и зли очи. Няколко люспи от шарана пък се слагат в портмонето, като се вярва, че това ще донесе пари.
Други ястия, които можем да сложим на Никулденската трапеза
Много са рецептите за приготвяне на шаран или друга риба за Никулден, които със сигурност няма да сгрешите ако приготвите за празника. Един от най-популярните, както вече споменахме, е традиционен никулденски рибник – шаран пълнен с ориз, лук, стафиди и ядки и изпечен в тесто. Може да приготвите и пъстърва запечена с лимон на фурна, любимата скумрия запечена в доматен сос или пържена на тиган. Може да бъдете по-иновативни и да приготвите рибен кекс с риба тон, аншоа и чушки или вкусна рибена чорба с лук и чесън. На трапезата присъстват и други постни ястия като сарми, постни пълнени чушки, фасул, царевица и други.
Нашите предложения от традиционната българска кухня:
Първата българска кулинарна книга изцяло по темата: ” РИБА съ 100 рецепти за готвене на риба ” съставена е през 1935 година от д-р Ячо Кабаивански , който по онова време е управител на рибното тържище в Бургас.
Супа отъ паламудъ
Три глави кромидъ лукъ се нарѣзватъ на четири парченца неотдѣлени едно отъ друго. Взема се магданозъ, моркови, две лютиви пиперки и растително масло. Всичко това ври въ вода, солена по вкусъ, около 20 минути – докато се свари зарзавата. Паламудътъ, нарѣзанъ на парчета и осоленъ се пуща въ врѣща вода и ври 10 – 15 минути. Кромидът се изважда, останалиятъ зарзаватъ остава или не, по желание. Разбиватъ се две яйца съ лимонена киселина ( лимонтузу ) и вода отъ супата. Яйцата разбити се сипватъ бавно въ полуистиналата супа.
Плакия отъ дунавска мрѣна
Изчиства се добре мрѣната, като се разрѣзва коремната стена. Осолява се. Запържва се едро нарѣзанъ кромидъ лукъ и се разстила въ тавата. Нарежда се рибата върху кромида. Гарнира се съ парчета лимонъ, магданозъ, гьозумъ, черъ пиперъ, моркови и счукани орѣхи. Пече се на слаба фурна до зачервяване.
Не мога да не спомена най-малката кулинарна книга в българия едва 8 х 11 см. ” Рецепти океанска риба ” излиза през 1974 г. и съдържаща само 12 рецепти.
Както и няколко рецепти от регионалната ни кухня в брошурата ” 51 рецепти за рибни ястия ” – 1970 година
СУПА ПО ГАБРОВСКИ
Мерлуза, бяла риба, налим, сом чига, есетра или друг вид риба 400 г, прясно масло 150 г, моркови 120 г, целина 120 г, кромид лук 80 г, магданоз – корени 70 г, девисил (силимка) 20 г, сол и черен пипер на вкус, лимон 100 г, мащерка 10 г, дафинов лист 1 бр., картофи 500 г, червени домати 130 Г, оцет на вкус, листа от магданоз и целина.
Добре почистените и измити хранителни рибни отпадъци се заливат със студена вода н се поставят да врят около 10—15 минути за получаване на рибен будьон. В тенджера се задушава в прясното масло осоленият и нарязан на ситно зарзават — лук, моркови, кервиз, корени от магданоз, който се залива с прецедения през телена цедка или тензух рибен бульон. След като поври около десетина минути към супата се прибавят нарязаните на кубчета картофи, парченца от риба (без кожа и кости), обелените и нарязани на дребно червени домати, листата от керевиза, зърната от черен пипер, дафиновият лист и другите подправки. След като омекнат картофите, супата е готова. Сервира се топла, поръсена с прясно нарязан магданоз.
РИБЕН СОС ПО РУСЕНСКИ
Червени домати 1800 г, кромид дук 200 г. чеснов лук 100 г, растително масло 150 г, краве миело 50 г, бяло вино 50 г, рибен бульон 100 г, сол и черен пипер на вкус..
Ситно нарязаният лук, обелените домати и чесънът последователно се аапържват в растителното масло. Запръжката се разрежда с бульон, примесен с бялото вино. Прибавя се черният пипер, кравето масло и нарязаният магданоз. Полученият сос се поднася с пържени или варени риби.
РИБЕН СОС ПО ВИДИНСКИ
Краве масло 350 г, яйца 6 бр., магяаяол 3 връзки, рибен бульон 500 т, брашно 25 г, лимон 50 г, сол и динена киселина на вкус.
С една част от кравето масло и брашното се приготвя светла запръжка. Разрежда се с рибен бульон и непрекъснато се бърка. Към приготвения бешамелов сос се прибавят останалото краве масло, нарязаните на дребно твърдо сварени яйца, ситно нарязаният пресен магданоз и другите подправка. Всичко това добре се разбърква с тел и постепенно се нагрява до кипване. Поднася се с варени риби.
Финални думи
Спазването на българските празници и обичаи ни е съхранило като народ през годините и през трудни периоди. Затова е важно да продължим традициите на нашите предци и да ги предаваме на идните поколения. В българския фолклор всеки празник, както и Никулден, е съпътстван с интересни легенди, предания и символика. Пожелаваме ви весело посрещане на празника и здраве на всички именници!