Кулинарните будители
На 1 ноември българският народ празнува Денят на народните будители. За първи път е отбелязан в Пловдив през 1909 година, а през през 1922 година Народното събрание го обявява за празник на всички „заслужили българи“. По своя смисъл Денят на народните будители е официално признание на дейността на безброй дейци, създали Българското Възраждане. Факт е, че не само Пайсий Хилендарски, Васил Априлов, Добри Чинтулов, Захарий Стоянов, Васил Левски, Кирил и Методий, Ангел Кънчев, доктор Петър Берон и др., са български будители, а всеки, който по някакъв начин добринася за благоденствието и развитието на българския народ.
Затова обърнахме поглед към българските будители в сферата на кулинарията. Безспорно кулинарен народен будител е:
Кина Иванова Касева
Рожденото ѝ име е Екатерина, но остава в историята с галеното Кина. Тя е родена на 01.04.1869 година, в богато семейство. Първоначално завършва началното си образования в родния Казанлък. През 1885 завършва средно образование в Старозагорската държавна девическа гимназия, след което учи в Цариград в „Лицей Нотр Дам де Сион“, откъде се завръща в родината си с почетна диплома. Това училище е частен френски университет, основан през 1856 година и все още същестуващ. Любопитна подробност е, че трите осиновени деца на Мустафа Кемал Ататюрк също са учили тук.
След завръщането си в България, Кина започва работа като учителка в Пловдив, а по-късно става препода-вателка по френски език и домакинство в софийски гимназии и прогимназии. Преподава в Девическото стопанско училище „Мария Луиза“ в София, което е елитно по това време.
По време на даскалуването си, Екатерина Касева написва „Учебник по домакинство“, който претърпява няколко издания и бива въведен в обучението на момичетата в средните девически училища. През 1903 година излиза Учебник по Домакинство за IV и V клас на девическите гимназии, през 1906 година – Учебник по Домакинство за VI клас на девическите гимназии, през 1920 година – Учебник по домакинство за горните класове на девическите гимназии и педагогическите училища. Освен активната си просветна дейност, Кина Касева развива широка обществена и благотворителна дейност, като по време на Първата световна война е медицинска сестра, за което получава Кръст за заслуга.
Стефана Якимова Христова
Друг активен кулинарен просветител е Стефана Якимова Христова, която е била преподавателка по домакинство в Практическото девическо занаятчийско училище „Мария Луиза“ в София. Там ръководи катедра „Готварство“ и издава книги, учебници, пише и публикува статии. Тя е автор на кулинарната поредица от 1926 година:
№1 Говеждо и телешко месо
№2 Агнешко и овчо месо
№3 Сладки
№4 Зеленчуци
№5 Консервиране на плодове и зеленчуци
Изключително полезен е труда ѝ свързан с издаването на „Календар по готварство“ през 1937 година – една от най-интересните, а и полезни книги за тогавашните домакини, която описва характерните ястия по месеци.
През 1943 година издава „Готварска книга за днешните дни“, а през 1951 година „Учебник по готварство за IV и V клас на техникумите и практическите училища“.
Активен сътрудник е на списанията „Жена и дом“ и Домакиня и майка“, където води кулинарните рубрики.
През 20-те и 30-те години на XX век огромно значение за развитие на кулинарното книгоиздване, синтезиране на кулинарния опит, опазване на кулинарното минало, изиграват периодични издания като сп. „Икономия и домакинство“, сп. „Дом и свят“, сп. „Модерна домакиня“.
Теодора Стефанова Пейкова
Теодора Стефанова Пейкова е собственик на списание „Икономия и домакинство“, а ролята ѝ на будител не е свързана само с кулинарното изкуство, но и с приноса ѝ за издигане на жените в обществото, тяхното професионално развитие и образование. Самата тя е родом от Бургас, а следва в София, Виена и Брюксел. Книгите, които написва и остава в наследство са:
1. Готварска книга, 1925 година
2. Готварска книга, 1928 година
3. Готварска книга Енциклопедия (650 страници), 1932 година
4. Поредица от 10 готварски книжки в годините 1932 – 1933 („Над 50 рецепти с яйца“, „Над 50 любими яденета на киноартистите“, „Над 50 рецепти за сладки“, „Над 50 рецепти за ликьори, коктейли, болета, лимонади и др.“, „Над 50 рецепти използуване на остатъците от варено месо, риба и др.“, „Над 50 рецепти салати“, Над 50 рецепти с дървено масло“, „Над 50 рецепти Вегетариански яденета“, „Над 50 рецепти с риби и раци“, „Над 50 рецепти диетична кухня“.
Д-р Анна Гешова Хаканова
Д-р Анна Гешова Хаканова (1869 – 1944) е светска дама, произхождаща от известния и прогресивен род Гешови и съпруга на д-р Георги Хаканов – лекар и политик. Нейното кулинарно творчество цели просвета на българските домакини чрез запазване на тънкостите при традиционните български ястия, запознаване с вегетариански ястия, както и прилагане на редица деликатеси от евопейската кухня.
Част от нейното творчество е:
1. „Нови изпитани рецепти за готвене“, 1930 г.
2. „Сладки и соленки за чай“, 1935 г.
3. „Български народни гостби“, 1939 г.
4. „Постни и вегетариански ястия“, 1939 г.
Пенка Чолчева
Пенка Чолчева е редактор и собственик на „Вестника за жената“ ( 1921 – 1944 ) и безспорна звезда в българската кулинария. Вестникът се издава от нейния съпруг, а тя самата в желанието си да помага, започва да се занимава с готварство и полезни съвети. За себе си казва, че водена от това свое желание, често обикаля из провинцията и събира автентични, национални рецепти, а с времето придобива и практически опит в готварството като променя рецептите, така че да се усъвършенстват. Има издадени над 20 кулинарни книги.
Първата кулинарна статия на Пенка Чолчева е публикувана точно преди 100 години в първия брой на “Вестник за жената” от 15.04.1921 година и вкючва само три рецепти : козунак, бадемени целувки и щрудел с орехи.
През следващите 24 години ще бъдат издадени над 1200 броя на вестника, а в тях ще бъдат публикувани над 3500 рецепти от всички аспекти на българската кухня. Много от тях ще бъдат издадени в книги и подарени на абонатите на встника:
1927 г. – 500 рецепти за готвене
1930 г. – Нова готварска книга
1931 г. – Нови изпитани рецепти за готвене
1932 г. – 150 изпитани рецепти за сладки
1932 г. – Ръководство за конс. на овощия и зеленчуци
1934 г. – Домашно приготвяне на зимнина
1934 г. – Диетична кухня
1935 г. – Соленки и сладки за чай и закуска
1935 г. – 555 рецепти за готвене
1935 г. – Гъби хранителни и отровни
1939 г. – Български народни гостби
1939 г. – Постни вегетариански ястия
Разбира се, не са само тези имената, които оставя следа в българската кулинария и са достойни за званието „Кулинарен будител“ – такива са още Мария Медникарова, която издава пет кулинарни книги в периода 1946-1947 година; Ячо Атанасов Кабаивански (1907 – 1955) (баща на райна Кабаиванска), създател иа първата книга изцяло за риба и морски деликатеси; Нацко Сотиров Костов (1894-1968), създател на най-изчерпателната книга с български кулинарни рецепти – „Съвременна кухня“ с 3000 рецепти (1959); София Смолницка, автор на над 11 издания в областта на кулинарното изкуство и др.
Но какво е историята и традицията, ако няма кой да я пази и прославя, да я издирва и съхранява. Повечето книги и вестници, които споменахме, са вкючени в кампанията на изследователя и колекционер на българската кулинарна история – Марин Лесев.
Той издирва, съхранява и популяризира старата българска кухня чрез „Кулинарна колекция Готварница“. Неговата колекция съдържа съкровища като „Най-потребните запознавания с домакинството и домашната хигиена“ от 1888 година, „Семейно съкровище (Домашна енциклопедия)“ от 18931 година, „Домашна готварска книга – алманах“ от 1895 година и още много други класически издания на българското кулинарно изкуство. Самият Лесев пътува из страната и събира тефтери и книги с автентични рецепти от всички краища на родината, като най-стария такъв е от 1900 година. Повечето книги и вестници, които споменахме, са вкючени в кампанията на изследователя и колекционер на българската кулинарна история – Марин Лесев. Той издирва, съхранява и популяризира старата българска кухня чрез „Кулинарна колекция Готварница“. Неговата колекция съдържа съкровища като „Най-потребните запознавания с домакинството и домашната хигиена“ от 1888 година, „Семейно съкровище (Домашна енциклопедия)“ от 1891 година, „Домашна готварска книга – алманах“ от 1895 година и още над 8000 печатни издания на българското кулинарно изкуство. Самият Лесев пътува из страната и събира тефтери и книги с автентични рецепти от всички краища на родината, като най-стария е от 1900 година.
Автор на публикацията : Валентин Попов