Всяка година точно на 6 януари Православната църква отбелязва големия християнски празник Йордановден. Древните библейски легенди разказват, че именно на този ден Исус Христос е бил покръстен от Йоан Кръстител в студените води на река Йордан.
Преданието гласи, че в този момент небето се е отворило, а от него, в образа на гълъб, е слязъл Светият дух, като е изрекъл ясно думите „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение“. В различните краища на България, този ден е познат под различни имена, като Богоявление, Водици или Водокръщи.
Поверията, свързани с Йордановден
На 6 януари имен ден празнуват множество известни български имена: Йордан, Йордана, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Данчо, Дана, Боян, Богдан и други. Има множество вярвания, които и до ден днешен битуват за Йордановден, едно от които е, че на този празник, в нощта на 5 срещу 6 януари, небето се отваря и всеки, който в тази нощ си пожелае нещо искрено, то ще му се сбъдне.
В миналото, а в някои краища на България и до днес, се приготвя „Мълчана вода“. Тя се прави като купа пълна с вода се постави навън в нощта срещу Йордановден. В полунощ, когато се вярва, че небето се отваря, трябва искрено да си пожелаем нещо над купата с вода. Смята се, че тогава водата има силата да чува молитвите ни. Купата престоява цяла нощ навън, а на сутринта този, който си е пожелал нещо, трябва да се измие с водата или да я изпие.
Най-разпространената традиция, която се спазва и до днес е „Ледено хоро“. Този ритуал се извършва от най-смелите мъже. След традиционната служба в църквата свещеникът хвърля кръст в ледените води, а мъжете трябва да го извадят. Вярва се, че който извади кръста, ще бъде здрав. Всяка година, заради поверието, че на този ден водите са лековити, множество смелчаци се хвърлят в ледените води, за да бъдат здрави през цялата година.
Ритуалът завършва с традиционното „Ледено хора“ във водите, което се играе от мъжете, хвърлили се за кръста. На този ден болните също се потапят във водите, за да се излекуват, а момите мият лицата си, за да бъдат хубави.
Във всички храмове, на Йордановден, светената вода се подменя и всеки трябва да отнесе в дома си малко от нея, за да поръси с нея къщата, двора, животните, както и всеки член от семейството, за да бъдат здрави.
Традициите на Йордановден
Както повечето празници, така и Йордановден е обвързан с редица традиции и вярвания. Освен множеството обичаи за здраве и плодородие, този ден събира цялото семейство покрай трапезата. Нощта на 5 срещу 6 януари е последната Кадена вечер, а самият Йордановден слага край на така наречените Мръсни дни, точно затова на трапезата присъстват само постни ястия.
В деня на Йордановден всяка домакиня иска да зарадва семейството си с богата трапеза и вкусна вечеря. Ще ви дадем няколко предложения за традиционни постни български гозби, които може да приготвите за празника.
Какво трябва да сложим на трапезата за Йордановден?
Обичаят гласи, че на Йордановден се приготвят три ритуални хляба. Вярва се, че питите не трябва да бъдат омесени само от едно брашно, затова те се приготвят от смес от пшеница и брашно, а в някои краища на България от пшеница и царевица. Първият домашен обреден хляб е предназначен и остава за дома, вторият се разчупва за гостите, а третият заедно с кана вино се оставя пред вратата, за да се нагостят минувачите.
Българската кухня предлага множество постни рецепти, които с времето все повече се разнообразяват. За празничната трапеза може да приготвите вкусни сарми с кисело зеле и булгур, любимите на всички пълнени чушки с боб и кисело зеле, топла боб чорба, кравайчета или колаци и други. Една интересна рецепта, която не е толкова разпространена днес, е тази за Йордановски лучник, приготвен от кори за баница, сирене, кромид лук и яйца.
Традиционен, здравословен и любим на всички десерт от детството, който също е много подходящ за тази трапеза, е вареното жито, овкусено с ядки, стафиди и натрошени бисквити. Интересно е, че както и на други български празници, така и на този, орехите присъстват на трапезата и са важна част от семейната вечеря – по тях се гадае. Всеки взима по един орех и го счупва – ако вътрешността му е здрава, то и човекът ще бъде здрав, както и обратното.
В заключение
Йордановден е един от големите и обичани християнски празници, който е съхранил в себе си и до ден днешен древни традиции и обичаи. Вярва се, че в този магичен ден небето се отваря, най-искрените ни мечти и желания се сбъдват, а водата има способности да лекува.
Честит празник на всички именници!