Историята на класацията Mishelin

Историята на класацията Mishelin

 

Когато през 1900 година в Париж Andre Jules Mishelin публикува за първи път кулинарния гид Мишлен едва ли е предполагал, че 114 години по-късно това ще се превърне в емблематичен начин на оценяване на най-добрите в световен мащаб ресторанти и техните готвачи.

Историята на кулинарният пътеводител звучи като приказка: двамата братя Мишлен развиват техния бизнес с продажба на автомобилни гуми от самата зора на тази индустрия в Европа и както можете да си представите по това време търговията се е движела основно от търговски пътници, които са обикаляли от град на град, за да предлагат своите продукти. Те пътували със седмици, убеждавайки малкото собственици на това чудо на техниката автомобила и обяснявали необходимостта да купят качествени гуми. По време на тези пътувания, те си записвали в кой ресторант е най-вкусно, къде сервитьорът не лъже и е любезен, къде виното е по-хубаво и си ги отбелязвали с звездички. Когато си сменяли маршрутите, по които пътували си разменяли малките книжки, в които записвали тази информация, за да може новият търговец да се ориентира по лесно къде да обядва и къде да пренощува, а той от своя страна допълвал нови и нови места.

1  2

3

7

4  5

През тези години във Франция имало едва 3 000 автомобила, всяко излизане на път е било малко предизвикателство и не винаги завършвало в плануваната крайна дестинация, поради всякакви проблеми от техническо естество, които спохождали шофьорите. Това била и причината братя Мишлен да опишат в една малка книжка всякаква полезна за онова време информация, която би им помогнала на път, като например, кой път е павиран, къде има сервиз или бензиностанция, къде може да ти сменят гумите и успоредно с това къде могат да пренощуват и да се нахранят, ако и това им се наложи, пътувайки из страната.

Така се появил и първият пътеводител на Мишлен, първоначално се предлагал безплатно, но от 1920 година започнал да се продава. А за първи път през 1923 година се появява и отделна секция „Ресторанти“, с което се поставя началото на така коментираната и до днес класация.

6

Три години по късно се появява и оценяването на всяко заведение със звезди, заимствано от търговските пътници, като са маркирали срещу адреса на ресторанта звездички според тяхната оценка. Първоначално малкото книжле било синьо на цвят, но от 1931 за почва да се издава с червени корици и остава така и до ден днешен, с което си спечелва прозвището „червеният гид“.

Много е интересен начинът, по които става самото оценяване на заведенията. Специално обучени инспектори под прикритие посещават и оценяват местата за хранене по различни критерии. Най-добрите от тях се сдобиват със специалната звезда. Максималният брой звезди, които Мишлен присъжда, са три, но с такъв брой могат да се похвалят много малко сред най-добрите ресторанти в света. Повечето включени в пътеводителя заведения нямат дори и по една звезда.

Според Мишлен, една звезда е маркер за ресторант сметнат за"отличен", две звезди предполагат че "си струва да се отклониш от пътя", а три звезди означава "изключителен ресторант“, за който си заслужава да планираш отделно пътуване. Оценяването се извършва единствено и само на храната, която се сервира. Абсолютно никакво значение няма обстановката и интериорът на заведението, иначе казано, може да са инвестирани милиони в един ресторант и той никога да не получи желаното призвание. Скорошен пример за това, е случай през 2009 със закусвалня в Хонг Конг /Tim Ho Wan/, предлагаща ястия струващи около долар получава първата си звезда Мишлен.

Самото оценяване се прави от анонимни инспектори, които изказват своето професионално мнение спрямо пет критерия: "качество на продуктите", "майсторство във вкуса и приготвянето", "личен почерк на кухнята", "съотношение на цена/качество" и " постоянство в качеството". Звездите на на Мишлен са изключително трудни за получаване и мечтани от собствениците на ресторанти, както и от техните готвачи, но още по-трудно е тяхното запазване. През 2003 г. готвачът Бернар Лоазо се самоубива поради неоснователни слухове за лишаване на неговия три звезден ресторант с от една от звездите му. А анимационният филм "Рататуй" е заснет въз основа на тази история.

Доказателство за трудността по сдобиването с мечтаната звезда е фактът, че само един ресторант е удостоен с най-високото отличие 3 звезди в тазгодишното издание на Мишлен за Франция и това е La Vague d’Or в Сен Тропе. Основната заслуга е на 35-годишния шеф готвач Арно Донкел, който е съумял да придаде рядка персоналност на предлаганите ястия. А друг факт е, че на ресторантът на известния британски кулинар Гордън Рамзи миналата година бяха отнети две звезди от три такива.

Към днешна дата, лидер сред градовете участници в тази престижна класация и брой ресторанти получил най-много звезди Мишлен е Токио. Цели 191 звезди са присъдени на тамошни заведения, в сравнение с 98, които са заслужилите в Париж, но въпреки това Франция остава с най-голям брой титулувани ресторанти от Мишлен в света, цели 596, с 1 звезда - 487 /39 от тях нови/,2 звезди - 82 /5 от тях нови/ и 3 звезди - 27 /1 нов/.

Днес, кулинарния гид оценява ресторанти в 23 държави в света.

Много е писано за кулинарният гид Мишлен и рейтинговата система на престижната оценка, но защо не се взима в предвид колосалните надценки в ресторантите сдобили се със завидното отличие, където вечеря за двама с лекота може да надхвърли 1000 евро и то само за 5 степенно меню, да не си и помисляме каква би била цената за 7 или 9 степенно такова. Да не споменаваме, че на тези места бутилка вино започва от 500 евро и може да надхвърли астрономическите 5 000 евро, но въпреки всичко трябва да се признае, че това е върхът в груме кухнята и трудът и творчеството, което се влага за да се създаде едно такова ястие е нещо, което могат да приготвят само готвачи от калса на Жоел Робюшон, Ален Дюкс и Гордън Рамзи.

Мишлен не е само отличие от висока класа кулинария, днес тази класация предопределя лайфстаил и се наслъждава на изключително отбрана публика и много заслужени аплодисменти. А призванието отличава най-добрите в бранша.