Йовков преяждал с луканка, Вазов тайно лапал хамсийки

Gotvarska

Известните нашенци били страстни чревоугодници

Вън от великите си дела известните българи са били хора като всички останали и нищо човешко не им е било чуждо. Това важи с пълна сила за храната - тема, която винаги е била сред основните в дневния ред на държавата - логично, все пак сме на прага на Ориента. Какво точно обаче са обичали да си хапват великите българи?

Отговорът на този прелюбопитен въпрос дава журналистът и писател Петър Величков в едно уникално изследване. "Какво хапнаха и пийнаха великите българи" не само надзърта в чинията на величани нашенци, публикува любимите им рецепти, описва безспорни куриози край масата, но и дава на читателя да разбере коя е причината, заради която вездесъщият тюрлюгювеч е заменен на масата от нови купешки чужди ястия след Освобождението.

"Какво хапнаха и пийнаха великите българи" изважда на бял свят страстта към храната на личности като Фердинанд I, Борис III, Петко Р. Славейков, Любен Каравелов, Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Алеко Константинов. Информация за това авторът Величков черпи от свидетелства на очевидци, пръснати из мемоари, писания в стари вестници, приложени са и много снимки, някои от които се публикуват за първи път.

От книгата научаваме, че Стефан Стамболов хапнал за последно от клубното меню на Юнион клуб, преди да го съсекат наблизо, особнякът Стоян Михайловски хвърлял месото на кучетата, имал мания за чистота и ядял само сготвено със зехтин, но никога с животинска мас. Алеко Константинов пък бил голям почитател на кръчмите и малко преди да го застигне трагичната му смърт, в "Дълбок зимник" беседвал с поета Кирил защо все го харесват "грознички и попреминали госпожи".

Оказва се, че Яне Сандански хапнал за последно "мешано" във второкласната бирария "Батемберг". Свидетел на това е журналистът Димо Казасов. Именно той разказва как прочутият комита винаги избирал маса в дъното, опряна в твърда стена, а не до прозорец, защото смятал, че "Прозорецът е като жената, никога не знаеш кога ще ти изневери". Писателят Елин Пелин пък на стари години се сприятелява с цар Борис III.

Вечно безпаричният Пелинко редовно бил навестяван от царския автомобил, който докарвал вкусотии от дворцовата кухня. Пратеникът носел пълни съдове, а не другия ден прибирал изпразнените. Вездесъщият проф. Александър Балабанов, за когото Хърбърт Уелс казва, че е най-интересният човек в България през 1935 година, бил известен като един от най-страстните чревоугодници. Според очевидци той дори надминавал по лакомия самия Фердинанд.

Балабанов не можел да гледа как убиват животни, но седнел ли на маса поглъщал сервирания му дивеч на едри хапки. Докато проклинал леенето на кръв от труповете на елени и зайци, стомахът на учения тръпнел от предстоящия гуляй. В чантата му освен книги винаги се намирало парче от любимата му тахан халва. Особено прочуто било обонянието му - носът му можел да подуши вкусната храна от километри разстояние. Така например по време на Първата световна война Балабанов вбесява с апетита си бъдещият професор Константин Гълъбов, който по това време като него бил във Виена.

Гълъбов, току що пристигнал от България, дремел на кушетката, когато го събудил портиерът. Съобщил му, че един нетърпелив господин иска да го види. На вратата се появил потен Александър Балабанов и закрещял "Давай кашкавала бе, Коста". Професорът бил надушил какво се крие в торбата на Гълъбов - три пити мазен нашенски кашкавал и започнал да го моли за парченце.

Гълъбов до последно се опъвал, защото едната пита била за чиновник от българската легация, другата за сестра му Смарагда, а третата за годеницата му Лина. Балабанов буквално пощурял и докато не наченал питата, не се отказал. Но искал още и още. "Абе, ти любовница ли си ми, че искаш цялата пита?", възмутен попитал Гълъбов. Балабанов се разсърдил, грабнал шапката си и изфучал навън.

Йордан Йовков пък обожавал Коледа, когато редовно преяждал с мръвки. Като учител в Добруджа години наред той се хранел в селските кръчми, като основно залагал на суджуци. "Хвърлят ги в огъня, поопекат ги и ми ги дават", казва Йовков на Петър Дитеков. По-късно охка пред приятеля си Спиридон Казанджиев: "Тия наденици и пастърми съсипаха стомаха ми и затова сега тегля".

Патриархът Иван Вазов пък обожавал гозбите на Евгения Марс. Тя му сервирала и любимия му чай, който авторът на "Под игото" наричал "ароматична янтарна водност". Най-много Вазов обичал сармите, приготвени с агнешко месо, завити в лозов лист или лапад и обилно полети с кисело мляко. Народният поет до края на живота си бил принуден да спазва диети, но винаги намирал начин да заобиколи съветите на лекарите. Истинско изкушение за него били солените хамсийки, които тайно консумирал в деликатесния магазин на Душко Райков. Вазов се оправдавал, че много обича тия малки животинки и не може да се отърве от слабостта си към тях.

Според близки на поета храненето му винаги завършвало с думите: "Боже, благодаря ти!". Само веднъж ги пропуска - на фаталния 22 септември 1921 г., деня на смъртта си. Вазов издъхва в столовата на дома си към 12.30 часа, докато дружката му приготвя за него гозба в кухнята.

Петко Р. Славейков съставя първата ни готварска книга

Дядо Славейков предпочита на старини червеното вино с нарязана ябълка, а замезва с горнооряховски суджук. В това се уверява през 1870 г. – на втория ден след Възкресение, Светослав Миларов, когато му гостува в Цариград.

Петко Р. Славейков живее в тясна двукатна къща на ъгъла на две нечисти улички, недалеч от Балкапан хан. Писателят вестникар е безумно влюбен тогава в госпожа Катерина Стойоглу, с която живее, за нещастие на съпругата си Иринка.

Катерина слага пред двамата по една голяма чаша, напълва ги с рязани и обелени ябълки и ги залива с черно пашалиманско вино. Гостът и домакинът вадят с пръсти ябълков резен, хапват, после отпиват глътка вино. Славейков държи, пие, но не се напива. Той става известен и като автора на първата ни готварска книга.

рецепта

Любимата пуйка с кисело зеле на Алеко Константинов

Продукти: 1 кг месо от пуйка, 1 1/2 кафени чашки олио, 1 средно голяма кисела зелка, 50 г осолена сланина, 3-4 сухи червени чушки, 1 глава лук, по 1 чаена лъжичка червен и смлян черен пипер.

Приготвяне: Нарязваме месото и го запържваме в олиото от двете страни. Изваждаме го, а в мазнината запържваме нарязаната на тънки ленти зелка, смесена с наситнения лук. Щом зелето поомекне, преместваме половината от него в друг съд, а в тенджерата добавяме няколко от запържените парчета месо. Редим върху тях пласт зеле.

Между пластовете заедно с месото добавяме няколко парченца сланина и по една чушка, предварително накисната за 1 час в студена вода. Най-отгоре пластът трябва да е от зеле, което поръсваме с червения и черния пипер. Заливаме с равни части вода и зелев сок - нивото да стигне до няколко сантиметра под най-горния пласт зеле. Варим на умерен огън, докато ястието остане на мазнина.

Автор:Аглика Георгиева   http://novinar.bg